Жестоките преследвания на християните в Япония
Когато през 1543 г. първите португалски търговци доплавали до далечните острови, където се намирала страната Сипанго (Япония), скоро ги последвали и католически мисионери. Още през 1547 година йезуитът Франциск Ксаверий достигнал Япония на 27 юли 1549 година. В допълнение към езиковата преграда, която последователно преодолял, се сблъскал с идеологическа – японците не можели да схванат концепцията, че всемогъщият Бог, който е основал всичко в света, включително Злото, е олицетворение на Доброто.
Постепенно, преодолявайки културната преграда и установявайки контакти с едрите феодали, Франциск съумял да разнесе концепциите на католицизма до японците от всички обществени пластове. Но, заради вилнеещата в Япония гражданска война, във всяка провинция трябвало да преодолее бюрократични бариери. Разрешението да се проповядва от управителя на една провинция не означавало абсолютно нищо в друга, а властта на императора била официална. Някои феодали се покръствали единствено поради улеснение на търговията с европейските страни, защото йезуитите работили като медиатори в тези покупко-продажби. Към 1579 година, според изчисленията на самите мисионери, в Япония имало към 130 хиляди християни.
Всичко това се промени, когато гражданската война утихна. Обединителят на Япония, шогунът Тойотоми Хидейоши решил, че християнството е обучение, непознато на японския народ. Той разпоредил да бъдат затворени всички християнски задачи в страната, а който не се подчинява – екзекутиран. В резултат на това шестима францисканци, седемнадесет японски християни и трима йезуити били заведени боси от Киото до Нагасаки, където били садистично разпънати на кръстове на 5 февруари 1597 г. По-късно католическата черква ги оповестила за Двадесет и шестимата японски мъченици. Започнали погроми против християните и повечето били принудени да минат в конспиративност.
Когато през 1603 година на власт пристигнал Токугава Иеясу, изглеждало, че за японските християни ще има облекчение. Но макар, че новият шогун имал дългогодишни бизнес-отношения с испанските колонии, той наследил от своя предходник подозрителността към християнството. На вездесъщите испански проповедници Токугава се опитал да опълчи протестантите – Япония сключила търговски съглашения с холандците и британците. Британските и холандските посланици декларирали, че католическите мисионери приготвят почвата за испанско военно настъпление. В същото време те уверявали, че техните страни ще се лимитират с търговия.
Под въздействието на всички тези фактори през 1614 година с декрет на шогуна в Япония християнството било неразрешено. Всички задгранични мисионери и свещеници били изгонени от страната. Японските християни били принудени да се укриват. Център на тяхната опозиция станал град Нагасаки. (Между другото, някои историци и политолози считат, че точно християнското минало на града е основната причина той да стане една от целите на американските атомни бомбардировки през август 1945 г.).
Властите траяли да вкарват все повече ограничавания за тези, които не искали да се откажат от вярата си. През 1630-те години била въведена „ Система на храмови гаранции “: всеки, който желал да получи някаква по-добра работа, трябвало да даде документ от местния будистки храм, че го посещава постоянно. Освен това чиновниците на шогуна измислили „ фуми-е “ – железни пластини с изображения на Иисус Христос и Света Богородица. Заподозрените в християнство трябвало да стъпват върху тях. Онези, които отказвали или даже просто се колебаели, бивали задържани и свиреп изтезавани с чисто азиатска свирепост: сварявали ги в големи казани, разпаряли коремите им и зашивали в тях живи плъхове и пр. Мнозина не се съгласявали да се отрекат и над хиляда християни били свиреп избити поради вярата си.
През 1637 година в провинция Шимабара избухнал протест, който макар, че започнал като придвижване на селяни срещу високите налози, бързо се трансформирал в религиозен. Официален водач и живо знаме на бунтовниците бил 16-годишният Амакуса Широ. Японските християни го считали за избавител, който прави разнообразни чудеса – твърдели, да вземем за пример, че момчето върви по вода. Скоро въстанието било грубо смазано, а 37 хиляди християни – обезглавени.
Много японски християни предпочели да се крият. В техните домове имало секрети стаи, където се съхранявали знаците на вярата им. По-хитрите показвали домашни будистки олтари на чиновниците на шогуна. Веднага откакто проверяващите си отивали, статуята на Буда била обръщана, а на гърба й имало християнски кръст, пред който към този момент можели да се молят. Други дялали будистки скулптури, но с лицата на християнски светци – а служителите не забелязвали уловката. Дори тайните молебствия се четели монотонно, с цел да ги замаскират като будистки сутри.
Естествено, в домовете на японските католици нямало християнска литература – поради нея екзекутирали незабавно. Затова Писанието се предавало устно от баща на син. Някои секрети християни отишли на отдалечени острови, където живеели в уединени комуни и пълна изолираност от целия свят.
Това траяло до средата на ХІХ век. През 1858 година на чужденците било публично позволено да обитават в Япония. Заедно с търговци и посланици в новооткритата страна пристигнали и свещеници. Един от тях бил французинът Бернар Петижан. Той изучил историята на преследването на християните в Япония и с помощта на Френското мисионерско общество построил черква в чест на 26-те Японски мъченици. Християните се трупали в новия храм. Петтижан бил извънредно сюрпризиран, че те били запазили много от ритуалите в продължение на 250 години практически непроменени. Папа Пий IX оповестил това за Божие знамение.
Някои християнски комуни още дълго не знаели, че времената на гонене са отминали. Една такава общественост била открита през 1990-те години от антрополога Кристал Уилан на островите Гото, близо до Нагасаки. В комуната живеели двама възрастни свещеници и няколко десетки мъже и жени. След диалог с тях ученият ненадейно схванал, че е попаднал на средновековна християнска общественост, която съумяла скрито да придвижи вярата на своите татковци и прадеди през вековните забрани.
–
